Кюстендилското село Слокощица е разположено в западната част на страната и отстои на сравнително близко разстояние от областния град. Той е известен и като град на овошките и най-вече на сливите и черешите, като на черешата всяка година се прави специален събор през юни. В полите на планина Осогово и по-конкретно – в пределите на кюстендилската котловина, се намира населеното място. Друга ориентировъчна точка за намиране на селото може да бъде посока юг и устието на река Новоселска, но със сигурност за живеещите в областта няма да представлява трудност. Още повече, че дори и имащите желание туристи да посетят мястото, винаги могат да прибегнат до услугите на навигационните системи. Самото село се състои от много на брой махали, които практически са обединени и това позволява да се оформи неговият облик. Иначе дистанцията до Кюстендил може да се измине по всяко време пеша, а автомобил или велосипед, защото е само един км.
За Слокощица е характерно, че през годините на няколко пъти сменя административната си принадлежност, но винаги се запазва в пределите на кюстендилската област. За пръв път името на населеното място се чува през 1576-та година благодарение на писменото споменаване в един от регистрите на османската империя. Счита се, че възниква някъде през периода на българското средновековие. По времето, когато регистърът го споменава, в околностите има много на брой воденици. Повечето от тях са разположени по поречието на Новоселска река, ето защо и е логично, че името на населеното място тогава е Воденична долина. По-нататък следва друго важно събитие за мястото, случило се през 1586-та. Тогава митрополит Иларион Коласийски се нагърбва с една отговорна и от дипломатическо естество задача. Той става част от специална пратеническа делегация до Москва, а по това време заема поста игумен в манастир с името Благовещение. Тази постройка е с типичен средновековен облик, който се намира точно над селото и впоследствие е разрушен. Десет години след пратеничеството в Москва е направено преброяване, според което са установени 504 жители в общо 76 на брой домакинства. В периода след освобождението настъпва относително благотворен период и са установени близо 19 600 декара землище.
300 декара пасища и 820 декара овощни насаждения по това време има в Слокощица, а в същото време се отглеждат голям брой домашни животни. 300 кози и 890 овце помагат на семействата да осигурят прехрана на себе си и своите деца, а към това се добавят към 210 коня и 517 говеда. Земеделието все пак остава основен поминък за хората по тези места – и днес репутацията на област Кюстендил в това отношение е ненадмината. Основно се отглеждат овощни насаждения и лозя, но също така се произвежда тютюн. Дава се тласък в развитието на занаятите от домашен тип, има поне две функциониращи мелници. Много са водениците и два са складовете за тютюн, които са първата крачка към развитие на икономиката. Покров Богородичен официално става първият православен храм, построен през 1874-та, а 12 години по-късно в горната махала се прави реставрация на църквата Свети Никола. Тя е изографисана и приведена в добро за времето си състояние.
